Козметиката помага на хората да се чувстват по – красиви и по – уверени. Подчертава даденостите или скрива недостатъците на собственото ни тяло.
Всички сложни ритуали на козметиката са възникнали именно от стремежа на хората да живеят и да се чувстват по–добре .
Колкото и странно да звучи, много вероятно е първите козметични прийоми да са били измислени и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в битка.
Много по-късно, едва при възникването на първите големи цивилизации в Египет, Шумер, Китай и т.н. от козметиката започнали да се възползват и жените, които я превърнали от средство за плашене на враговете във важна част от богатия арсенал за прелъстяване и постигане на вечна младост и красота.
В древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет.
Един от първите документи, съдържащ козметични съвети, т. нар. Папирус на Еберс, е намерен в египетска гробница. Това е гигантска рецепта, написана през 1500 г. преди н.е. от жреци върху папирус, дълъг 20 метра.
За египтяните грижата за външния вид била от първостепенно значение и те измислили внушителен брой козметични средства, много от които се използват и до днес.
Ето някои от атрибутите на тяхната козметика, които могат да се намерят и в арсенала на днешните жени: моливи за вежди; кремове; лакове за нокти; бои за коса; ароматизирани води.
При археологически разкопки е открит козметичният салон на египетската царица Хатшепсут.
До нас е стигнала и модата на египетските красавици да удължават очите си с помощта на тъмна линия покрай клепача по посока на слепоочието. Отначало египтянките използвали самоделни моливи от стрит малахит в отровно зелен цвят, а по-късно - черна боя от изгорена слонова кост и въглен.
Египетската царица Клеопатра приела римския военачалник Марк Антоний на ладия, чиито платна били напоени с благовония.
Клеопатра винаги била намазана с благовоние, което съдържало скъпи смоли като балсам и смирна, подправки като кардамон и канела, корен от перуника, лотос, шафран и майоран.
Името на Нефертити означава „идваща красота”, но тази египетска кралица, която наистина е останала символ на красота в Древния свят /а и до днес/, е Клеопатра.
В Древна Елада култът към красотата достига своя апогей. Именно там за пръв път се появява и една особена професия– космет. Към робите – космети се обръщали онези, които искали по – продължително време да съхраняват своята хубост и младост.
Гримът при гърците бил още по – силно подчертан, отколкото при египтяните. За лицето си жените използвали кармин и белила, боядисвали миглите си със сажди и ги обръщали с помощта на смес от жълтък и светла смола.
Тези първи козметици в света предписвали кремове, масажни масла, водни процедури, помагали на мераклиите да прикрият недостатъците си, като ги тушират с помощта на подходящ грим.
Според митологията дори богинята на красотата Афродита е забелязвана да си слага руж и да се пудри преди състезания.
В Гърция имало квалифицирани парфюмиери, които приготвяли козме-тични средства по уникални рецепти.
Древният Изток е третата родина на козметиката. Там изкуството да се украсяват лицето и тялото достига изключително развитие. В комплекта козметични средства на жената от Изтока влизали няколко атрибута: къна, басма (също средство за боядисване на коса), боя за нокти, белило, руж, сурма (за изкуствени бенки), ароматични смески.
Жените на Древна Индия боядисвали веждите, миглите, устните (със златиста боя) и зъбите си (с кафява).
Прекрасни парфюми създал Теофраст (372-287 г. пр.н.е.), основател на ботаниката и ученик на Аристотел. Бащата на медицината – Хипократ, написал съчинения по козметология в четири тома, в които се спира надълго и нашироко на козметичните недостатъци и на средствата, с които могат да бъдат преборени. В неговите трудове има съвети и рецепти за жени с увяхнала кожа на лицето, за отстраняване на неприятната миризма от носа и устата, за почистване на зъби, за по – мека кожа и отстраняване на пигментни петна и още много други рецепти.
В Римската империя козметиката е привилегия най – вече за знатните мъже. Гримът на император Нерон включвал пудра, руж, боядисване на клепачите и белоснежни перуки, които му доставяли от Галия.
Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.
Богатите римлянки боядисвали клепачите си в златисто и подчертавали веждите си с въглен.
