ИСТОРИЯ НА КОЗМЕТИКАТА
Козметологията (козметиката), е функционална и практична наука, която има няколко съвсем простички цели – да помага на хората да се чувстват по-красиви и по-уверени, като подчертава даденостите или скрива недотатъците на собственото ни тяло.
Всички сложни ритуали на козметиката са възникнали именно от стремежа на хората да живеят и да се чустват по-добре. Никак не е чудно, че изобретяването на първите средства за разкрасяване можем да отнесем още към пещерната ера на човечеството.
Колкото и странно да звучи обаче , много вероятно е първите козметични прийоми да са били измислени и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в битка.
Много по-късно, едва при възникването на първите големи цивилизации в Египет, Шумер, Китай и т.н. от козметиката започнали да се възползват и жените, които я превърнали от средство за плашене на враговете във важна част от богатия арсенал за прелъстяване и постигане на вечна младост и красота.
Така например в древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет.
Един от първите писмени документи, съдържащи козметични съвети бил папирусът на Еберс, намерен в египетска гробница. Учените са го датирали окoло 1500 г.пр.н.е., дължината му е двадесет метра. От текстовете, поместени в него става ясно, че жреците и обикновените египтяни използвали активно и усъвършенствали различни видове козметични средства – моливи за вежди, разнообразни кремове и помади и пр. И двата пола използвали боя за коса и лак за нокти.
Запазена е и хилядолетна рецепта за парфюм, в чиито състав влизали следните вещества: мира, аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед.
От стенописите в гробниците и по стените на храмовете знаем, че и мъжете, и жените в страната на фараоните носели силен грим. Особено характерно било гримирането на очите и клепачите, които се очертавали с туш, изработен от минерални вещества – това се правело и с практичната цел очите да се предпазят от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.
И мъжете, и жените бръснели главите си (още нещо, изисквано от топлия климат), като при различни случаи и в зависимост от възможностите носели перуки, които понякога били сложно заплетени и богато украсени.
По време на празненства слагали върху перуките си топки, изработени от мазнина и етерични масла, които се топели и издавали приятен аромат.
Популярни били и избелващите средства. Прочутата Клеопатра например използвала специална помада, в чиито състав били включени крокодилски изпражнения и различни минерални багрила… Между впрочем тази легендарна египетска царица е автор и на първия познат ни сборник с козметични съвети и рецепти за разкрасяване.
Гърците заели от египтяните познанията им по козметика и в древна Елада култът към красотата на човешкото тяло достигнал своя апогей. Самият термин “козметика” идва от гр. глагол kosmetike , който означава “украсявам”.
Всеки уважаващ себе си гръцки дом имал на разположение роб – космет, който бил специално обучен, за да предложи на господарката и господаря си подходящи кремове, масла, процедури за разхубавяване и разбира се, подходящ грим.(А гримът при елинските жени бил дори още по-силно подчертан, отколкото при египетските – елинските дами ползвали много повече руж и кармин от сънародничките на Клеопатра…)
Малко известен факт е, че Хипократ, бащата на медицината написал четиритомно съчинение, посветено на козметичните грижи за тялото.
Древна Гърция имала и своите отлични парфюмиери, сред които бил и Теофраст – основоположник на науката ботаника и ученик на Аристотел, който създал великолепни парфюми.
По същото време на Изток изкуството на гримирането запазило част от своите ритуални и религиозни функции – в Древна Индия, в Китай и Япония то нерядко се подчинявало на строг етикет и до днес служи за отличаване на различните касти в обществото.
Жените в Древна Индия например боядисвали очите, миглите и устните си със златиста боя, а зъбите – с кафява. Индийките украсявали и ръцете си със сложни, изрисувани с къна или други багрила символи и татуировки, които били в различни цветове и с различни сюжети – в зависимост от порядките на различните касти, към които принадлежали.
Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.
С падането на Западната Римска империя и постоянните варварски нашествия през ранното средновековие обаче науката, която учела как да се живее красиво постепенно позагубила блясъка си.
Въпреки това за няколкостотин години тя процъфтявала в арабската империя –именно арабски алхимици създали парфюма такъв, какъвто го познаваме днес, използвайки паровата дестилация на етеричните масла.
През “Тъмните векове” на Средновековието църквата – и западната, и източната, заклеймявала яростно разкрасяването на тялото като дяволско изкушение. Това обаче не пречело на аристокрацията да се облича разкошно и да устройва шумни празненства. Феодалният строй направил потомствените благородници богати и жадни за развлечения и тук козметиката отново била повикана на помощ, макар, че този път ролята й била слугинска…
В двореца Версай кралят – Слънце Луи Четиринадесети имал над 2000 стаи, и нито една от тях не била баня… И бедни, и благородници се къпели само по един или два пъти в годината, тъй като се считало, че водата разболява тялото…
Не било срамно в изисканото общество да се почешеш, ако те засърби от мърсотия , или ако под фантастичната ти напудрена перука щъкат въшки и пр.гадинки. За целта били създадени специални вещи от злато и слонова кост, които дамите и господата елегантно повдигали към силно набелените си и гримирани лица.
Огромно количество грим прикривал следите от мърсотия и немара по лицата на аристократите, а скъпи парфюми замаскирали миризмите на немити тела.
Козметиката такава, каквато я познаваме днес – наука за цялостното поддържане и украсяване на тялото се възродила едва в края на деветнадесети век. От тогава до днес тя се развива бурно и все повече се свързва с медицината и психологията, за да донесе на хората вечна младост и красота.
Историята на парфюма
- За пръв път парфюмите са били използвани от египтяните преди повече от 3 000 години. Те предали своите знания на гърците и римляните. В началото на 13 век, Кръстоносците пренесли парфюма със себе си, така че в през 16 век, парфюмът добил популярност в цяла Европа. Използването на парфюм достига своя връх в двора на Луи XIV във Франция, която остава една от най-големите страни - производители на аромати в света.
- През втората половина на 20 век се развиват много нови технологии за производство на парфюми, позволяващи създаването на нови аромати, за които преди дори не сме мечтали. В резултат на това бързо се увеличава броят на новите аромати излизащи на пазара, появяват се и множество различни и вълнуващи тенденции в областта на парфюмерията.
Как се носи парфюма
Парфюмите са създадени, за да се развиват във времето и да разкриват същността си в три фази. Първата фаза преминава бързо. Така наречените "върхови нотки" са комбинация от летливи аромати, които се усещат при отварянето на флакона. Тази фаза продължава не повече от 15 минути. - Следващата фаза разкрива доминиращия характер на парфюма. Тя продължава около 4 часа. "Сърдечните нотки" са тези, които характеризират някои от най- големите имена на парфюми в света.
- Третата фаза продължава до 24 часа. Така наречените "основни нотки" са съставени от най- тежките аромати в парфюма.
- Парфюмът изразява най-добре своя характер когато се поставя на т.нар. "горещи точки" - това са местата, където най-лесно се усеща пулса - зад ушите, колената и китките, свивката при лактите и основата на врата - това е ключът за перфектното поставяне на парфюма. Кожата на тези места е особено топла, което позволява меко и постепенно разпространение на аромата. Можете да нанесете един аромат и върху естествени материи - памук, лен и вълна. Опитайте да впръсквате аромата в косите си.
Как да открием своя парфюм
Парфюмите влизат в реакция с естествения химически състав на кожата, затова изборът на парфюм е строго лично и интимно действие. В света съществуват около 2 000 различни ухания, естествени и синтетични, с които съвременните парфюмерийни компании създават още по-разнообразни и вълнуващи аромати.
Опаковката на парфюма - важна, колкото уханието
Вълнуващата история на формата на шишенцето е част от историята на изкуството
Уханията винаги са били важна част от тоалета на една жена. Тя избира парфюма си не само по аромата му, но и по опаковката му. Елегантното шишенце не просто съдържа есенцията, но и отразява посланието на създателя му. Затова характерната форма на любимия ви парфюм не е за
пренебрегване. Тя също така има своята история.
Най-старите познати на света парфюмерийни шишенца са дело на египтяните. Те ги правели от камък и албастър, който задържал съдържанието свежо и не пропускал течността. Използвали ли и глинени гърнета, направени в различни форми - на хора или животни. Археолозите откриват съдове с ухания най-често в гробниците, защото според древните уханията заемали важно място в погребалната церемония.
Стъклените бутилчици се появяват още преди новата ера.
Парфюмерийните шишенца, намерени в Палестина, също са стъклени, но вече имат и разширяваща се, висока горна част. Те също били използвани в погребалните практики, защото се вярвало, че извлечените от природата аромати неутрализират миризмата на мъртвите тела. Древните гърци също не изоставали от съвременниците си. Техните аромати се съхранявали в изкусно изрисувани бутилки, често с формата на животни. Те използвали затворени купи за по-евтините ароматни есенции. Но след като било открит начинът за обработка на стъклото парфюмерийните шишенца също се променили. Тяхната форма се разнообразила и те се превърнали в ефектни копия на плодове, миди, различни представители на фауната. Римляните пренасяли ценните си ухания в издълбаните кухини на скъпоценни камъни.
Европейците се радвали на многообразие от съдове за съхранение на извлечените от природата есенции. Те влагали в тях злато, сребро; дамите се парфюмирали от порцеланови шишенца, покрити с полускъпоценни камъни и черупки.
Изобретателните търговци произвеждали и преносими парфюми. В полускъпоценни камъни се влагало съдържанието на уханния букет и те се прикачвали към дрехите. Такава функция изпълнявали и сребърните обици, като есенцията се съдържала в напоен плат вътре в украшението. Като вариант не се изключвало и любимият аромат да се постави в малка капсула на врата, да обгръща нежно талията или да се носи като пръстен.
Стилът на парфюмерийните съдържатели се променил драматично в края на 19 век. Новопоявилото се движение в изкуството "Арт Ноа" преобърнало дизайна на аксесоара. Наложили се цветните мотиви, с които първоначално се изрисували дървените кутии и емблемите. С времето тази тенденция се пренесла и върху малките бутилчици. Образци от този период са "Букет Ноа", "Ройал васер". "Кре дю куор" е направен като изискана кутия за пудра, украсена с женски образ.
Бел Епок дава нов тласък за аранжирането на парфюмерийните опаковки. Този стил е подчертано френски, елегантен и изчистен. По такъв начин са декорирани парфюмът на Роже и Гале "Славата на Париж" и "Коронис" на Монпле.
Кристалните бутилчици с месингови капачки определят новото направление в развитието на аксесоара. Те се съчетавали с позлатата по самото шишенце.
Към 1910 г. дизайнерите започват да обръщат повече внимание на посланието, което носи името и визията на ароматни есенции.
Те се определяли от типовата насоченост на парфюма - дали е дневно ухание, посветено на даден сезон или за определена клиентела. Френският "нос" Герле представя своето творение "Ето защо обичам Розин". Подбраните ухания се намирали в подобен на ваза флакон, а впръскващата капсула била скрита сред копринени цветя. Предназначеният за силния пол аромат "Кърпата на джентълмена" също имал интересна опаковка. Тя представлявала триъгълник със спирални елементи отстрани.
В началото на века в Париж Пол Пиоер поднася на почитателите си новите си ухания във флакони с ориенталски мотиви. Те били елегантно поднесени в стъкленица с цветна горна част. Най-отгоре имало златен пискюл, който в бъдеще щял да е отличителен знак на марката на "Крез Пиер". Друг известен за времето си "нос" Бикара Малхам изобразил себе си на флакона на уханието си. Образът му се появил като бога на съдбата, а на друго негово творение се превъплътил в английски съдия.
След Първата световна война американските войници се завърнали в родината си с образци на парижките ухания. Така те предизвикали бум на презокеанския пазар. Появили се нови парфюмерийни компании, създателите на американските аромати започнали да се оглеждат за новите тенденции в света на модата.
Ежегодните карнавали по улиците на големите американски градове оказали огромно влияние върху модерния дизайн на парфюмерийните флакони. "Маск Руже" се отличавал с изображението на червена маска. Шериган сложил авторското си ухание в черна стъкленица, на която имало златно лице на фона на пръски в същата гама. "Арлекин" също не загубил от колорита на известния герой. Неговото шишенце напомняло за черно-белия костюм на тъжния клоун.
През 1927 г. Оноре Пайа създал за клиентите на скъпи ухания "Баканир". Изработеният от фин кристал флакон на парфюма е с опростена геометрична форма с капачка, напомняща екзотична прическа. Като истинско произведение на изкуството той бил елегантно поставен в извезана кожена кутия.
"Сребърната пеперуда" на Делетрез била истинска красавица сред останалите ухания. Розов кристал със сребърни орнаменти по линиите на разположена вертикално абстракция допълвали великолепното съчетание на природните есенции. Достойна компания й правел флаконът на "Астрис" с форма на шестоъгълна звезда. Едва ли е нужно да се говори много и за аристократично изчистена форма на "Шанел 5". Френският аромат се появява на витрините през 1921 г. и има едва ли не историческо значение за тогавашната жена. Разкрепостяването на нравите, промяната в отношението към нейния тоалет и нахлуването на дамите в мъжкия свят имало нужда от ново послание. Коко Шанел, основателката на известната модна къща, успява да го улови в своето ухание.
С навлизане на Америка в "сухия режим" през 1929 г. започва труден период за парфюмерийните компании. Единствено наложилите се в бранша "Бакарат" и "Брос и Лалик" се задържат на пазара. Това, разбира се, се отразява и на самите парфюми. Налага се и машинното производство на флаконите. По същото време започва да се усеща и влиянието на Холивуд върху дизайна на елегантните шишенца за дамската тоалетка. Лалик изработва за уханието на Уърф "Же Ревиен". Смелият замисъл представлява тъмносиня хромирана бутилчица със силуета на небостъргач.
След Втората световна война за дамите и господата с вкус Кристиан Диор и Нина Ричи предлагат своите произведениея на изкуството. "Мис Диор" на Кристиан Диор е в кристално шишенце на Бакарат. Нежните и романтични ухания на Нина Ричи също не останали назад с характерния почерк на създателката си. През 1948 г. и "Ейр дю темпс" излиза на пазара във флакон с формата на бижу от брилянти, с гълъб в горната си част.
Три години по-късно марковата ароматна есенция вече се разливала в подобие на клетка на птица, облечена в жълта коприна. За да се завърши творението, на гърба на флакона има и батерия, която да осветява интересния корпус.
Дори и геният Салвадор Дали се изкушил да направи своята заявка за галерията на парфюмите. Той придал на уханието на "Мосю Маркю" допълнителен блясък с шишенце с фигурата на елегантен мустакат господин с шапка и вратовръзка. Бялата опаковка, разбира се, била подписана от великия художник. Пиер Динан е първият дизайнер, който се отдал единствено на парфюмерийния бизнес. Неговите творения през последните две десетилетия са образци на променящите се артистични тенденции.
Достоен конкурент на Динан е Серж Мансу, който при избора си на изходни модели, се опира на природата. Неговото решение за парфюма "Монтан" било вдъхновено от формата на кленовите семена. Други негови образци се основават на разнообразието на природни елементи като цветя, камъни, водни капки. Бижутерите Ван Клийф и Арпелс са първите, които излизат на пазара със собствено ухание. Картие последва примера им през 1986 г. с елегантното шишенце за "Пантера". Тифани, Булгари, Шопард и Бушерон също не изостават от колегите си.
Ветераните в бизнеса Бакарат и Лалик продължават традицията и колекционерите на изящните кристални бутилчици са готови да платят висока цена за техните шедьоври. Най-скъпи са образците от XIX и началото на XX век.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА АРОМАТОТЕРАПИЯТА
Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерска клинописна глинена плочка датирана към 5000-на година преди новата ера. Но за истински първооткриватели, широко ползващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху тялото и душата се считат египтяните. Има многобройни документи, които свидетелстват за използването на етерични масла в Египет. Като се почне от прилагането им за лечение и за омилостивяване на боговете и се свърши с мумифицирането, в което основна роля има маслото от кедър.
Широко разпространено е използването на аромати в Гърция, Рим, Китай и много други древни народи. Без аромати са били немислими нито сватбите нито погребенията. Всички религиозни служби се извършвали на фона на различни благоухания. Повечето лекарствени субстанции ползвани от древните лечители са съдържали етерични масла. За облекчаване на раждането са влагали карамфилово масло, за здраво тяло – лимон, сандал, хвойна, за здрав дух – тамян, мира и т.н. В древен Вавилон ароматни масла са добавяли дори в строителните материали, от които са строили храмове. Ползвали са лимоново, кедрово и масло от мира, като така са обезпечавали дезинфекцията на вътрешността на храма.
Благовонията били символ на богатство и скъп подарък. Например тамянът се ценял колкото златото. Той се ползвал широко в религиозните служби. Тамянът е растителна смола. Извличането на аромат от него ставало чрез изгаряне върху жар. От тая процедура се е родило името на парфюмерията “per fumum” – от латински “чрез дим”.
Ценни сведения за лечебните свойства на етеричните масла са достигнали до нас от знаменити учени от древността като Гален, Плутарх, Анакреон, Диоскорид. Трудовете им станали основа на европейската медицина и фармакология и съдържат множество описания на етерични масла с техните лечебни свойства. Например Диоскорид написва през първи век книгата “Същност на медицината” в пет тома и не случайно първият том се нарича “Благовония, растителни масла, мазила, растения”.
С падането на Римската империя използването на етерични масла в Европа се прекратило за столетия.
В Индия, Китай, Япония и арабските държави ползването на ароматните масла се развивало по собствен път. Именно арабите научили отново европейците на изкуството на екстракция на етерични масла. По време на кръстоносните походи това изкуство, заедно със знанията за етеричните масла отново проникнали в Европа.В ХVІ век в Германия физиологът от Страсбург – Браунцвайг публикува “Книга за истинското изкуство на дестилацията”, в която описва 25 различни етерични масла. От ХV до началото на XVІІІ век са получени около 120 вида етерични масла, които намират приложение в медицинската практика и козметиката.
Благодарение на надеждното антимикробно действие етеричните масла се прилагали от векове за борба с инфекциите и епидемиите. Пример за това е английското градче Буклесбери. През ХVІІІ век жителите му се спасили от чумната епидемия защото градът бил център за производство на лавандула и въздухът бил наситен с неговия аромат. Известно е също, че средновековните френски парфюмери от центъра за производство на етерични масла в Грас боледували много рядко от чума, холера или туберкулоза.
През ХІХ век натуропатията, както в производството, така и в медицината е изместена от химическите производства. Появяват се синтетични двойници на различни природни материали, включително и на етеричните масла. Но техният състав е толкова сложен, че химическото възпроизвеждане на всичките им компоненти ( над 500 ) практически е невъзможно. Произведените синтетични двойници само наподобяват истинските етерични масла.
Терминът “ароматотерапия” (дословно - лечение с аромати) е въведен за първи път от френският химик – доктор Рене Гатефос през 1928 година. Гатефос се е занимавал с изследвания на етерични масла за козметични продукти. Но наблюденията му доказали впечатляващите антисептични и лечебни свойства на маслата. През първата световна война той лекувал пациенти във военните болници и получил поразителни резултати при лечение на рани използвайки масло от лайка, тамян и лимон.
През 30-те години на нашето столетие всички прогресивни клиники в Европа започват да прилагат етерични масла при възстановяване на болни след травми, операции или остри патологични процеси. Появяват се многобройни публикации, книги и изследвания свързани с използването на етеричните масла за десетки, болести, между които такива сериозни заболявания като туберкулоза, диабет, рак и др.
ЕТЕРИЧНИ МАСЛА
БЕРГАМОТ – балансиращо масло, премахва меланхолията и депресията.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.
БОР – антисептично, противовирусно, откашлящо, възстановяващо и стимулиращо действие.
БЯЛ РАВНЕЦ – противовъзпалително и спазмолитично действие, подобрява храносмилането и понижава кръвното налягане.
ГРАДИНСКИ ЧАЙ (салвия) – антидепресант, премахва тревожността, противовъзпалително, противоспазматично действие, помага при безсъние.
ГРЕЙПФРУТ – намалява апетита, полезно при лечение на затлъстяване, подобрява настроението, облекчава депресията, прочиства организма от токсини, намалява задържането на течности.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.
ЕВКАЛИПТ – антисептично и противовирусно действие, за разтриване на гръдния кош, дезинфекцира, помага за откашлянето, понижава температурата, използва се за мазане при болки в мускулите, нормализиращо и балансиращо въздействие.
ЗДРАВЕЦ – антидепресант, помага при диабет, действа антисептично, балансира хормоните, нормализира и балансира кръвното налягане, леко успокоява, подходящо е при пременструален синдром, нервно напрежение,кожни проблеми и невралгия.
ИЛАНГ- ИЛАНГ – антидепресант, антисептик, афродизиак, седатив, подобрява настроението, облекчава тревожността, намалява стреса, нормализира пулса, понижава кръвното налягане. Подходящо при фригидност, хипертония, импотентност.
ИСОП – антисептично и тонизиращо действие, добро за прочистване и детоксикация, стимулира дихателната система, подходящо при бронхит.
КАНЕЛА – използва се за ароматизиране на дома и офиса, освежава въздуха и унищожава гъбичките.
КЕДЪР – антисептик, астрингент, експекторант, седатив, нормализира функционирането на потните жлези, полезен при бронхиални проблеми.
КИПАРИС – астрингентно, антисептично, спазмолитично и дезодориращо действие, свива кръвоносните съдове, намалява кашлицата и изпотяването.
ЛАВАНДУЛА – полезно като антисептик, за укрепване на имунната система, успокоява и нормализира организма, помага при бактериални и гъбични инфекции, облекчава депресията, намалява възпалението, подходящо при акне, изгаряне, екзема, кожни проблеми, нарушения на съня и стрес
ЛАЙКА – обезболяващо, противовъзпалително и противоспазматично средство, отлично при главоболие, п одходящо за вани и масажи.
ЛИМОН – антисептик, астрингент, бактериостатик, увеличава защитните сили на организма срещу инфекциите, добро средство при разширени вени, стомашни язви, тревожност, депресия и храносмилателни нарушения, емулгира и разпръсква мазнините.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито
МАЩЕРКА – действа антисептично, спазмолитично, откашлящо и успокояващо.
МЕНТА – подходящо при главоболие, умора, висока температура, нарушено храносмилане, болезненост на мускулите, проблеми със синусите и стомаха, действа антисептично и спазмолитично, стимулира мозъка, подпомага възстановяването.
ПАЧУЛИ – подходящо за суха кожа, действа като антидепресант, има противовъзпалителни, антисептични и противогъбични свойства, афродизиак.
ПОРТОКАЛ – балансира емоциите, подобрява настроението, има спазмолитични и регенеративни свойства.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.
РОЗА – антидепресант, антисептик, действа леко успокояващо, подходящо при женски проблеми, импотентност, безсъние и нервност.
РОЗМАРИН – действа обезболяващо, антисептично, спазмолитично, затягащо, стимулира мозъка, подобрява кръвообращението, подходящо при целулит, пърхот, оплешивяване, проблеми с паметта, главоболие и болезненост на мускулите. Внимание:ако се появи раздразнение спрете приложението. Не използвайте неразредено масло направо върху кожата. Вдишвайте го внимателно, ако имате астма или бронхит. Не го използвайте при епилепсия
САНДАЛОВО ДЪРВО – антидепресант, антисептик, експекторант, афродизиак, действа овлажняващо на кожата, подходящо при бронхит и нервност, успокоява ума и тялото.
ТАМЯН – противовъзпалително, антисептично, успокоително, откашлящо, подпомага възстановяването на клетките, помага при бронхит
Една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза.
Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост.