Всеки на 1 юни иска да направи подарък на своето дете. Моят избор беше, спирайки се на един малък щанд пред ГУМ в Перник, книгата "Замъкът Хоенщайн". Продавачът беше бащата на писателката на книгата. Заговорихме се с него и погледа ми се спря на името на книгата, а след това и на картината изрисувана на корицата. Оказа, че това е картина рисувана от Теодора Миленкова. Накратко баща й ми разказа как е написана книгата.
Първоначлано тя е била на отделни разкази. Авторката е ззпочнала да пише още от 10 годишна възраст. С помощта на баща й, успява да създаде този хубав роман за деца и юноши. Книгата те грабва още с първите страници. Попадаш в един детски свят на доброта, приятелство, взаимственост. Три сестри, в началото на ляната ваканция. Предстои им пътуване към Замъкът Хоенщайн, който е наследство на родителите им. Трите момичета са на на 10 години, много различни, но едно ги обединява, откривателския им дух. Неусетно прелистваш страниците една след друга и попадаш в свят на магия, поднесена по много красив детски начин, както само едно дете може да мечтае, но без намесата на днешните анимации и фентъзита...
Историята е разкана в 11 глави. Лека е за четене. Книгата е меки корици. Цената й е 6.50 лв. От онлайн магазините за книги винаги може да я поръчате. Издателство е "Дворец на културата" - 2006 г.
Малко откъси от книгата:
Първа глава "Замъкът Хоенщайн"
"Последните лъчи на залязващото слънце придаваха на градината тайнствено очарование. Духаше лек ветрец и разклащаше короните на величествените дъбове, от които все още се чуваше песента на славеите. По алеята се разхождаха три момиченца, които често се спираха да помиришат някоя разцъфнала роза. Те се смееха и говореха за бъдещите приключения. Последният учебен ден бе отминал и за тях започваха чудесните летни дни, които щяха да прекарат в семейния замък. Никога до сега не бяха го посещавали и нямаха търпение да го видят. Трябваше да заминат на следващия ден и затова имаха желание за последен път да помиришат розите в градината. Малките госпожици бяха трите графини Хоенщайн и се казваха Виолина, Розина и Малвина. ...
- Розина, как си представяш замъка Хоенщайн?
...
- Надявам се той да е един голям и красив замък, заобиколен от парк с много алеи, по които ще се разхождаме. Задължително трябва да има и много рози, защото са любимите ми цветя.
- И аз си го представям по същия начин. - добави Малвина...- Но все пак се надявам в него да изживеем много приключения. В замъка сигурно има някаква тайна, която трябва да разкрием.
Сестрите искаха да прекарат една незабравима ваканция.
...
Вскя от трите сестри беше малко суетна. Те искаха да са красиви, но и добри и всяка от тях желаеше да помага на сестрите си, затова се разбираха отлично и никога не се караха помежду си. Бяха олицетворение на красотата, добродетелта и очарованието.
"Последните лъчи на залязващото слънце придаваха на градината тайнствено очарование. Духаше лек ветрец и разклащаше короните на величествените дъбове, от които все още се чуваше песента на славеите. По алеята се разхождаха три момиченца, които често се спираха да помиришат някоя разцъфнала роза. Те се смееха и говореха за бъдещите приключения. Последният учебен ден бе отминал и за тях започваха чудесните летни дни, които щяха да прекарат в семейния замък. Никога до сега не бяха го посещавали и нямаха търпение да го видят. Трябваше да заминат на следващия ден и затова имаха желание за последен път да помиришат розите в градината. Малките госпожици бяха трите графини Хоенщайн и се казваха Виолина, Розина и Малвина. ...
- Розина, как си представяш замъка Хоенщайн?
...
- Надявам се той да е един голям и красив замък, заобиколен от парк с много алеи, по които ще се разхождаме. Задължително трябва да има и много рози, защото са любимите ми цветя.
- И аз си го представям по същия начин. - добави Малвина...- Но все пак се надявам в него да изживеем много приключения. В замъка сигурно има някаква тайна, която трябва да разкрием.
Сестрите искаха да прекарат една незабравима ваканция.
...
Вскя от трите сестри беше малко суетна. Те искаха да са красиви, но и добри и всяка от тях желаеше да помага на сестрите си, затова се разбираха отлично и никога не се караха помежду си. Бяха олицетворение на красотата, добродетелта и очарованието.