Python Boolean Values - булеви стойности

Python Booleans

Булевите стойности представляват една от двете стойности: True или False.

Можете да оцените всеки израз в Python и да получите един от двата отговора, True или False. Когато сравнявате две стойности, изразът се оценява и Python връща булевия отговор:

Когато изпълнявате условие в оператор if, Python връща True или False:
Пример
Отпечатайте съобщение въз основа на това дали условието е вярно или невярно:

Оценяваnе стойности и променливи
Функцията bool() ви позволява да оцените всяка стойност и да ви даде True или False в замяна,
Пример
Оценка на низ и число:

Оценете две променливи:

Повечето стойности са верни
Почти всяка стойност се оценява на True, ако има някакво съдържание.
Всеки низ е True, освен празните низове.
Всяко число е истина, с изключение на 0.
Всеки списък, кортеж, набор и речник са True, с изключение на празните.
Пример - Следното ще върне True:
bool("abc")
bool(123)
bool(["apple""cherry""banana"])

Някои стойности са грешни.

Всъщност няма много стойности, които дават False, с изключение на празни стойности, като (), [], {}, "", числото 0 и стойността None. И разбира се стойността False се оценява на False.

Пример - Следното ще върне false:

bool(False)
bool(None)
bool(0)
bool("")
bool(())
bool([])
bool({})

Още една стойност или обект в този случай се оценява на False и това е, ако имате обект, който е направен от клас с функция __len__, която връща 0 или False:


Функциите могат да връщат булево значение

Можете да създавате функции, които връщат булева стойност:

Можете да изпълните код въз основа на булев отговор на функция:
Пример
Отпечатайте "YES!" ако функцията връща True, в противен случай отпечатайте "NO!":

Python също има много вградени функции, които връщат булева стойност, като функцията isinstance(), която може да се използва за определяне дали даден обект е от определен тип данни:

Пример - Проверете дали даден обект е цяло число или не:


*** Още уроци на Python >>

Python-Data-Types-Strings - типове данни - низ

Python низове
Strings
Низовете в Python са заобиколени или от единични кавички, или от двойни кавички.
"hello" е същото като 'hello'.
Можете да покажете низов литерал с функцията print():
print("Hello")
print('Hello')

Присвояване на низ към променлива
Присвояването на низ към променлива се извършва с името на променливата, последвано от знак за равенство и низа:
a = "Hello"
print(a)

Много редови низове
Можете да присвоите много редов низ към променлива, като използвате три кавички:
Може и с три единични кавички:
a = '''Lorem ipsum dolor sit amet,
consectetur adipiscing elit,
sed do eiusmod tempor incididunt
ut labore et dolore magna aliqua.'
''
print(a)

Отбележете, че новият ред се вмъква на същата позиция както е в кода пренесен.

Низовете са масиви
Подобно на много други популярни езици за програмиране, низовете в Python са масиви от байтове, представляващи уникод знаци.
Python обаче няма символен тип данни, един символ е просто низ с дължина 1.
Квадратните скоби могат да се използват за достъп до елементи от низа.
Преминаване (looping) през низ
Тъй като низовете са масиви, можем да преминем през символите в низ с for цикъл.
Дължина на низа
За да получите дължината на низ, използвайте функцията len().
Функцията len() връща дължината на низ:
a = "Hello, World!"
print(len(a))
13

Проверете String
За да проверим дали дадена фраза или знак присъства в низ, можем да използваме ключовата дума in. Например: Проверете дали „free“ присъства в следния текст:
Връща TRUE
Използвайте го в оператор if:

За да проверим дали определена фраза или знак НЕ присъстват в низ, можем да използваме ключовата дума not in.
txt = "The best things in life are free!"
print("expensive" not in txt)
Връша TRUE, т.к. тази дума я няма в низа.
Използвайте го в оператор if:

Нарязване на стринг
Можете да върнете част от знаци, като използвате синтаксиса на нарязване (slice syntax).
Посочете началния знак и крайния знак, разделени с двоеточие, за да върнете част от низа.
Пример
Вземете знаците от позиция 2 до позиция 5 (като 5 знак не е включен):

Нарязване от първия знак
Като не запишете началната позиция, диапазонът ще започне от първия знак (т.е. позиция 0):
Пример
Вземете знаците от началото до позиция 5 (5 знак не е включен):
Нарязване от дадена позиция до края
Посочва се сам знака, от който искате да извикате низа и го оставяте до крайния знак.
Пример
Вземете знаците от позиция 2 и чак до края:
Отрицателно индексиране на низове
Използвайте отрицателни индекси, за да започнете среза от края на низа:
Пример
Вземете знаците: От: "о" в "World!" (позиция -5),  но да не е включено: "d" в "World!" - до (позиция -2):

Python - Модифициране на низове
Python има набор от вградени методи, които можете да използвате върху низове.

Големи букви
Пример
Методът upper() връща низа в главни букви:
a = "Hello, World!"
print(a.upper())

Малки букви
Пример
Методът lower() връща низа с малки букви:
a = "Hello, World!"
print(a.lower())

Премахнете интервала
Бялото пространство (whitespace) е пространството преди и/или след действителния текст и много често се налага да се премахва.
Пример
Методът strip() премахва всяко празно пространство от началото или края:

Замяна на низ
Пример
Методът replace() замества низ с друг низ:

Разделяне на низ
Методът split() връща списък, където текстът между посочения разделител стават елементите на списъка.
Пример
Методът split() разделя низа на под-низове, ако открие искане за разделяне:
a = "Hello, World!"
print(a.split(",")) # returns ['Hello', ' World!']

Конкатенация на низове / свързване
За да свържете или комбинирате два низа, можете да използвате оператора +.
Пример
Обединете променлива a с променлива b в променлива c:
За да добавите разстояние между двете думи, променете променливата с:
a = "Hello"
b = "World"
c = a + " " + b
print(c)

Python - Формат - Низове
Формат на низ
Както научихме в главата за променливите на Python, не можем да комбинираме низове и числа по този начин:
Но можем да комбинираме низове и числа, като използваме метода format()!
Методът format() взема предадените аргументи, форматира ги и ги поставя в низа, където са контейнерите {}:
Пример
Използвайте метода format(), за да вмъкнете числа в низове:

Методът format() приема неограничен брой аргументи и се поставят в съответните контейнери:
Можете да използвате индексни номера {0}, за да сте сигурни, че аргументите са поставени в правилните контейнери:
Python - Ескейп символи

За да вмъкнете знаци, които са недопустими в низовете, използвайте символ/знак за избягване.
Такъв знак е обратна наклонена черта \, последвана от знака, който искате да вмъкнете.
Пример за незаконен знак е двойна кавичка " в низ , заобиколен от двойни кавички:
Пример
Ще получите грешка, ако използвате двойни кавички "" в низ, който е заобиколен от двойни кавички"":

За да избегнете този проблем, използвайте символа \.

Други знаци, които се използват, за да се избегнат ограниченията на Python:
Code Result
\'         Single Quote
\\         Backslash
\n         New Line
\r         Carriage Return
\t         Tab
\b         Backspace
\f         Form Feed
\ooo     Octal value
\xhh         Hex value

String методи в Python
Python има набор от вградени методи, които можете да използвате върху низове.
Забележка: Всички методи на низ връщат нови стойности. Те не променят оригиналния низ.

capitalize() Преобразува първия знак в главна буква
casefold() Преобразува низ в малки букви
center() Връща центриран низ
count() Връща колко пъти дадена стойност се среща в низ
encode() Връща кодирана версия на низа
endswith() Връща true, ако низът завършва с указаната стойност
expandtabs() Задава размера на раздела на низа
find() Търси низа за определена стойност и връща позицията, където е намерена
format() Форматира определени стойности в низ
format_map() Форматира определени стойности в низ
index() Търси низа за определена стойност и връща позицията, където е намерена
***Вижте още уроци от Python >>

Python-Data-Types-Numbers - типове данни

Съдържание:

  • Типове данни в Python
  • Числа в Python

Типове данни в Python

Вградени типове данни

В програмирането типът данни е важна концепция. Променливите могат да съхраняват данни от различни типове и различните типове могат да правят различни неща.

Python има следните типове данни, вградени по подразбиране в категории:

Text Type: str
Numeric Types: int, float, complex
Sequence Types: list, tuple, range
Mapping Type: dict
Set Types: set, frozenset
Boolean Type: bool
Binary Types: bytes, bytearray, memoryview
None Type: NoneType

Получаване на типа данни

Можете да получите типа данни на всеки обект, като използвате функцията type():
x = 5
print(type(x))

Задаване на типа данни 
В Python типът данни се задава, когато присвоите стойност на променлива:
Example Data Type
x = "Hello World" str
x = 20 int
x = 20.5 float
x = 1j complex
x = ["apple", "banana", "cherry"] list
x = ("apple", "banana", "cherry") tuple
x = range(6) range
x = {"name" : "John", "age" : 36} dict
x = {"apple", "banana", "cherry"} set
x = frozenset({"apple", "banana", "cherry"}) frozenset
x = True bool
x = b"Hello" bytes
x = bytearray(5) bytearray
x = memoryview(bytes(5)) memoryview
x = None NoneType

Задаване на конкретен тип данни
Ако искате да посочите типа данни, можете да използвате следните функции на конструктора:

Example Data Type
x = str("Hello World") str
x = int(20) int
x = float(20.5) float
x = complex(1j) complex
x = list(("apple", "banana", "cherry")) list
x = tuple(("apple", "banana", "cherry")) tuple
x = range(6) range
x = dict(name="John", age=36) dict
x = set(("apple", "banana", "cherry")) set
x = frozenset(("apple", "banana", "cherry")) frozenset
x = bool(5) bool
x = bytes(5) bytes
x = bytearray(5) bytearray
x = memoryview(bytes(5)) memoryview

Числа на Python

В Python има три числови типа:
  • int
  • float
  • complex
Променливи от числови типове се създават, когато им присвоите стойност:
x = 1    # int
y = 2.8  # float
z = 1j   # complex

За да проверите типа на всеки обект в Python, използвайте функцията type():
print(type(x))
print(type(y))
print(type(z))

Int
Int или integer е цяло число, положително или отрицателно, без десетични знаци, с неограничена дължина.

Float
Float или "floating point number" (число с плаваща запетая) е число, положително или отрицателно, съдържащо един или повече десетични знаци.

Float може също да бъде научни числа с "e", за да посочи степента на 10.

Complex
Комплексните числа се записват с "j" като въображаема част:
Преобразуване на тип
Можете да конвертирате от един тип в друг с методите int(), float() и complex():
Забележка: Не можете да конвертирате комплексни числа в друг тип числа.

Случайно число
Python няма функция random() за създаване на случайни числа, но Python има вграден модул, наречен random, който може да се използва за създаване на произволни числа:

Импортирайте произволния модул и покажете произволно число между 1 и 9:
import random

print(random.randrange(110))
Дефиниране на променливи в Python
Посочете типа на променливата
Може да има моменти, когато искате да посочите тип на променлива. Това може да стане с деклариране. Python е обектно-ориентиран език и като такъв използва класове за дефиниране на типове данни, включително неговите примитивни типове.

Следователно дефинирането в Python се извършва с помощта на конструкторски функции:

int() - конструира цяло число от производно на цяло число, производно с плаваща запетая (чрез премахване на всички десетични знаци) или производно на низ (осигурявайки, че низът представлява цяло число)
float() - конструира float число от цяло производно, float производно или низово производно (осигурявайки, че низът представлява float или цяло число)
str() - конструира низ от голямо разнообразие от типове данни, включително низове, цели числа и плаващи производни.
Пример Integers:
x = int(1)   # x will be 1
y = int(2.8# y will be 2
z = int("3"# z will be 3

Пример Floats
x = float(1)     # x will be 1.0
y = float(2.8)   # y will be 2.8
z = float("3")   # z will be 3.0
w = float("4.2"# w will be 4.2

Пример Strings
x = str("s1"# x will be 's1'
y = str(2)    # y will be '2'
z = str(3.0)  # z will be '3.0'

Python-introduction - основи на програмирането. Въведение variables

Променливи на Python
Променливите са контейнери за съхраняване на стойности на данни. Python няма команда за деклариране на променлива.
Променливата се създава в момента, в който за първи път й присвоите стойност.

Variables in Python:

x = 5
y = "John"
print(x)
print(y)
Не е необходимо променливите да бъдат декларирани с определен тип и дори могат да променят типа, след като са били зададени.

x = 4       # x is of type int
x = "Sally" # x is now of type str
print(x)

Деклариране
Ако искате да укажете типа данни на променлива, това може да стане с деклариране.

x = str(3)    # x will be '3'
y = int(3)    # y will be 3
z = float(3)  # z will be 3.0

Вземете Типа
Можете да получите типа данни на променлива с функцията type().

Единични или двойни кавички?
Низовите променливи могат да бъдат декларирани чрез единични или двойни кавички:
x = "John"
# is the same as
x = 'John'

Case-Sensitive
Имената на променливите са чувствителни към регистъра на буквите (малки - големи)

Пример, който създава две променливи:

a = 4
A = "Sally"
#A will not overwrite a
Имена на променливи
Една променлива може да има кратко име (като x и y) или по-описателно име (age, carname, total_volume).
Правила за променливи на Python:
  • Името на променливата трябва да започва с буква или долна черта
  • Името на променлива не може да започва с число
  • Името на променлива може да съдържа само буквено-цифрови знаци и долна черта (A-z, 0-9 и _ )
  • Имената на променливите са чувствителни към малки и големи букви (age, Age and AGE са три различни променливи)

Правилни имена:

myvar = "John"
my_var = "John"
_my_var = "John"
myVar = "John"
MYVAR = "John"
myvar2 = "John"

Грешни имена:

2myvar = "John"
my-var = "John"
my var = "John"
Много стойности към множество променливи
Python ви позволява да присвоявате стойности на множество променливи в един ред:

Забележка: Уверете се, че броят на променливите съвпада с броя на стойностите, в противен случай ще получите грешка.

Една стойност към множество променливи
И можете да присвоите една и съща стойност на множество променливи в един ред:

Разопаковайте колекция / Unpack a Collection
Ако имате колекция от стойности в списък, кортеж и т.н. (list, tuple etc.). Python ви позволява да извличате стойностите в променливи. Това се нарича разопаковане.

Изходни променливи
Функцията print() на Python често се използва за извеждане на променливи.
Във функцията print() може да извеждате множество променливи, разделени със запетая:
Може да изпозлвате и знака + за извеждане на можество променливи:
x = "Python "
y = "is "
z = "awesome"
print(x + y + z)

За числа знакът + служи като оператор за събиране

Най-добрият начин да изведете множество променливи във функцията print() е да ги разделите със запетаи, дори когато поддържат различни типове данни:
x = 5
y = "John"
print(x, y)

Глобални променливи
Променливите, които са създадени извън функция (както във всички примери по-горе), са известни като глобални променливи.
Глобалните променливи могат да се използват от всеки, както вътре във функциите, така и извън тях.
Създайте променлива извън функция и я използвайте вътре във функцията

Ако създадете променлива със същото име във функция, тази променлива ще бъде локална и може да се използва само във функцията. Глобалната променлива със същото име ще остане както е била, глобална и с оригиналната стойност.

Глобалната ключова дума
Обикновено, когато създавате променлива вътре във функция, тази променлива е локална и може да се използва само вътре в тази функция.
За да създадете глобална променлива във функция, можете да използвате ключовата дума global.

Освен това използвайте ключовата дума global, ако искате да промените глобална променлива вътре във функция.